bulgarian | english | deutsch търсене | карта на сайта | обратна връзка  

Индийско орехче
Myristica fragrans
Fam: Myristicaceae
английски: nutmeg
френски: noix muscade
немски: Muskatnuss
италиански: noce moscata
испански: nuez moscada
китайски: taukau
индийски: jaiphal(l), jaiphul, taiphal, taipmal
индонезийски: pala
малайски: buah pala
тайландски: jathikkai
История

Родина са му островите Банда и Молукските острови, но тамошната кухня не му обръща внимание. Арабите, обаче, които от Античността до края на Средновековието търгували с Далечния Изток, обичат тази подправка и я използват в ястията си. Те я донесли и в Европа, където била харесвана, но достъпна в много малки количества. Особена популярност индийското орехче добило през ХVІ в, когато португалците завладяли Молукските острови. Те веднага налагат монопол върху износа му, но след около 100 години архипелагът е завзет от холандците, които на свой ред поставят под строго наблюдение дърветата индийско орехче. За откъсване само на едно плодче се предвиждало отсичане на ръката. Хитрите французи успяли да пренесат разсад и да направят плантация на остров Мавриций.
Растението
Дървото на индийското орехче Myristica fragans от сем. Миристикови е вечнозелено и достига до 15 метра. Плодът му е подобен на малки кайсии, които в зряло състояние се разпукват и се разкрива твърдо месесто орехче. След отстраняването на обвивката орехчетата се изсушават на слънце.
Аромат и вкус
Една от основните му съставки е миристицинът, който се съдържа и в магданоза. Това вещество има психотропни и халюциногенни свойства и се смята, че едно орехче е в състояние да отрови възрастен човек, а маслото му е най-токсичното между етеричните масла, известни досега. Когато се приема в малки дози обаче има антисептично и стимулиращо защитните сили на организма действие. Орехчето има сладникав, характерен аромат.
Кулинарна употреба

Индийското орехче е съставна част от много етнокухни: италианската, карибската, индийската, френската, гръцката, тази на Латинска Америка и на Близкия Изток. Индийското орехче се комбинира успешно с черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа, като се поставя непосредствено преди края на готвенето.
Фолклор

Въпреки че индийското орехче е било слабо известно в средновековна Европа, то се споменава в едно от произведенията на английския поет Джефри Чосър /1340-1400/.


 © 2005 ivuWorks.com All rights reserved! Powered by WebiTools | top of page | webmaster