bulgarian | english | deutsch търсене | карта на сайта | обратна връзка  

Естрагон /Тарос/
Artemisia dracunculis
Fam. Asteraceae
английски: tarragon
немски: Estragon
френски: estragon
испански: estrag?n
История
Има сведения, че естрагонът се употребявал от римляните и арабите. Интересното е, че всъщност е по-северно растение – среща се в естествената флора на Сибир, Монголия, Китай, Япония и Северна Америка. През 13 в се е използвал като сънотворно и за освежаване на дъха. Широката му кулинарна употреба в Европа започва чак през 16 век.
Растението
Естрагонът - Artemisia dracunculus, е многогодишно тревисто растение от сем. Астерови /Сложноцветни/. Като подправка се използват връхните стъблени части, заедно с листата, а понякога и цветовете.
Аромат и вкус
Зелените части на естрагона съдържат етерично масло, флавоноиди, горчиви гликозиди, витамини и др. Подправката има фин специфичен аромат и леко парлив вкус, наподобяващ малко този на анасона.
Кулинарна употреба
Основна съставка на соса Беарнес, който всъщност представлява холандски сос с прибавен естрагон. Използва се и в набиращия популярност у нас естрагонов оцет. Много популярен във френската кухня – влиза в състава на дижонската горчица, fines herbes, herbes de Provence. Много подходяща подправка за риба. Използва се и за подправяне на ястия с ориз, яйца, аспержи, гъби, карфиол.

Фолклор

Наименованието “естрагон” е френско и представлява превод на латинското има на растението “dracunculus” – “драконче”. Според някои етимологията се дължи на старото вярване, че растението лекува змийско ухапване, а според други – заради дългите му, змиеподобни корени.


 © 2005 ivuWorks.com All rights reserved! Powered by WebiTools | top of page | webmaster