bulgarian | english | deutsch търсене | карта на сайта | обратна връзка  

Чубрица

Satureia hortensis
Fam. Lamiaceae

английски: savory
немски: Bohnenkrauf
френски: sarriette
испански: ajedrea

История

Пиперливият вкус на чубрицата е бил любим на древните римляни дълго преди първите товари с пипер да бъдат докарани от Индия. През І в. пр Хр Вергилий отглеждал чубрица, от която медът на пчелите му ставал по-ароматен. През Средновековието чубрицата се използвала за подправяне на кексове и други сладкиши.
Растението
Чубрицата е едногодишно растение от сем. Устоцветни. Представлява храстче, високо до 30 см. Произхожда от земите около Средиземно мори и Близкия Изток. Основни производители на чубрица днес са Франция и балканските страни.
Аромат и вкус
Като подправка се използват изсушените листа на растението. Те имат силен аромат, напомнящ този на мащерката, и леко парещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението се съдържат около 0,50 % етерично масло.
Кулинарна употреба

Чубрицата има огромно приложение в българската кухня не само поради вкусовите, но и поради лечебните си качества. Тя стимулира дейността на стомаха и червата, затова с нея се подправят трудно смилаеми храни, като варива /боб, леща, зелен фасул, грах/, меса /овнешко/, червено зеле, супи от картофи и др. Чубрицата е и основна съставка на шарената сол. В Европа също я познават. Използва се за подправяне на зеленчуци, боб, леща, яйца, плънки, кайма, супи и за подправни смеси от Средиземноморския район. Чубрицата се смесва добре с други ароматни треви.
Фолклор

Латинското име на чубрицата – “satureia” означава “трева на сатирите” – митични същества, полу-хора, полу-козли, известни с разюздания си нрав и волен живот. През античността чубрицата е смятана за афродизиак – любима “паша” за сатирите и съответно – техния аналог на “виагра”.


 © 2005 ivuWorks.com All rights reserved! Powered by WebiTools | top of page | webmaster