bulgarian | english | deutsch търсене | карта на сайта | обратна връзка  

Обща история
...Солта на живота
Огромни състояния са били натрупвани и прахосвани, могъщи владетели са били съблазнявани, страшни болести – излекувани, далечни страни и народи – откривани... все заради подправките. Подправките сякаш винаги са имали магическо въздействие над човека – те галят сетивата ни: очите – с искрящите си цветове, обонянието – с наситените аромати, езика – с екзотичните си вкусове.
Подправките са ставали причина за някои от най-великите приключения в световната история – пътуванията на Христофор Колумб, Магелан, Марко Поло. Днес те ни помагат да пътешестваме, без да излизаме от кухнята. Ежедневно ни пренасят в далечни страни, които мечтаем да видим, насищат ни с вкуса и аромата на странното и непознатото...
Началото
Според митологията на древните жители на Асирия поне една подправка е била позната още преди създаването на човечеството. Когато боговете се събрали, за да създадат Земята, те пиели вино от сусамови семена.

Историците наистина доказват, че използването на ароматни треви и билки датира почти от зората на човечеството. Примитивните хора обвивали парчета месо с листа и установявали, че някои от тях чувствително подобряват вкуса на храната. Същият ефект имали различни ядки, семена, плодове и дори кората на някои дървета. Постепенно прародителите ни започнали съзнателно да използват подправки и билки – понякога, за да прикрият неприятния вкус, друг път, за да удължат трайността на продуктите.
Ценна стока през Древността
Родината на подправките и на културата при тяхното използване е Далечният Изток. Според китайската митология човечеството се научило да употребява билките и подправките от мъдрия император Шен Нун, управлявал преди 5000 години. По-късните лечители се позовавали постоянно на неговата книга за действието на билките и подправките и я цитирали. Така до наши дни се запазило прастарото знание.
В древния Египет също познавали приложението на подправките за най-различни цели, както доказват папируси на възраст повече от 4500 години, разкриващи ни данни за използването на майораната, хвойната, канелата и различни видове смола.
В Библията се разказва за посещението на Саавската царица при цар Соломон, когато тя му поднесла “120 мерки злато, много подправки и скъпоценни камъни”. Това се е случило около 1000 г. пр. Хр.

Още в онези времена съществувала оживена търговия с подправки. Египет внасял големи количества от Далечния Изток. Сухоземният път от Индия минавал през Финикийската държава. Финикийците били отлични търговци и опитни мореплаватели. Те били дотолкова свързани с търговията с подправки, че към края на 14 в. пр. Хр. подправките били наричани “финикийска стока”. Финикийците умеели да съблазнят с товара си и царе, и фараони така, че поръчките им непрекъснато да се увеличават; вероятно точно те първи са прокарали пътя към Индия.
Все пак как индийските подправки за първи път достигат Европа си остава тайна. През 4 в. пр. Хр те вече са познати, защото Херодот пише, че Александър Македонски се отправил към Индия, където “канелата избуява в дълбоки езера, в близост до убежищата на летящи твари”.
Пиперът управлява Римската империя
Гръцката дума за “подправка” е “aroma” , а латинската - “species”, което означава “нещо, което се отличава”, “нещо изключително” /от тази дума произлиза английската “spice”/ .

Преди 2500 години градовете-държави в древна Гърция били в своя политически и културен разцвет. От финикийците, които въртели търговия из цялото Средиземноморие, гърците възприели не само писмеността, но също и много подправки. Основателят на медицината Хипократ /около 460-375 г. пр Хр/ е създател на много медицински трудове, събрани по-късно в Corpus Hippocraticum. Измежду близо 300 изброени от него лечебни средства има и много подправки.
Римската империя, чиито граници прогресивно се увеличавали от единия край на Средиземноморието до другия, също попаднала под магията на подправките. От тази епоха до нас са достигнали много готварски книги, най-известната от които е De re coquinaria /За готварското изкуство/ от Апиций. Рецептите свидетелстват за използването на много подправки. Според легендата Клеопатра използвала “твърде възбуждащи ястия”, за да съблазни Цезар. Огромни количества шафран били посипани по улиците на Рим за посрещането на Нерон при влизането му в града.
Трябва да се има предвид, че храната по това време била еднообразна и лесно де разваляла. Месото на заклания през есента добитък трябвало задължително да се осоли, за да издържи през зимата. Тогавашните европейци не познавали картофите, царевицата, чая, кафето, шоколада, дори лимоните и захарта. Затова дори щипка пипер или съвсем малко канела превръщали обикновеното ястие в шедьовър. Веднъж оценили ролята на подправките, римляните бързо се превърнали в изтънчени кулинари.
Репутацията на големи чревоугодници римляните са си заслужили и с пикантните си деликатеси, приготвени с много подправки. Черният пипер присъствал неотменно на трапезата им – заедно с традиционният гарум /силно солен сос на рибена основа, който използвали вместо сол/. Подправките се превърнали в знак за богатство и социален статус.
С римските завоеватели подправките стигнали и до северните части на Европа, до древните Германия и Британия. Някои подправки, които понесли студения климат, бързо станали местни – сминдухът, чесънът или салвията.
Подправките през Средните векове
Пред 5 в мюсюлманският пророк Мохамед се оженил за дъщерята на търговец на подправки. Той наследил занаята и, пътувайки по търговските си дела, разпространявал своето учение. Вероятно привлекателността на стоката е допринесла немалко за успеха на проповедите му.
С разпадането на Римската империя западните части на Европа за дълго време били откъснати от културните процеси на континента. За разлика от това на Изток – във Византия, пазарите били затрупани с екзотични деликатеси и подправки от Азия. В текстовете на византийски хроникьори и писатели често се споменават "разкошни и богати трапези" и "всякакви хубави ястия". "Книгата на епарха" (IX в.) представя отлично уредената търговия с всякакви хранителни продукти в столицата, а "Земеделския закон" свидетелства за силно развито селско стопанство. През 965 г. Лиутпранд от Кремона, посланик на немския владетел Отон I, посетил Константинопол и в докладите си оставил няколко пренебрежителни бележки за, според него, "долнокачествените ястия и вина" в домовете на гръцките епископи. Той обаче бил впечатлен от печеното агне, пълнено с чесън, праз и кромид лук и полято с някакъв (за съжаление забравен) сос, което му поднесли на един обяд в двореца на Никифор II Фока.
Западните части на Европа бързо настигнали Византия. През 9 век Карл Велики – крал на франките, извършил културното обновление в земите, които владеел. Неговата политическа концепция и законодателна дейност включвали и здравеопазването на хората, за което свидетелстват разпоредбите за отглеждане на лечебни растения, публикувани в издадените от него “Капитуларии”. Той наредил да се засеят и отглеждат 70 различни вида билки и подправки, между които кимион, кориандър, мак и маточина.
Кръстоносните походи, започнали през 10 век, поставили началото на преоткриването на подправките за Европа. “Богатствата на Ориента” присъствали на трапезата на крале и принцове, предлагали се по тържищата и панаирите от Византия до Северните страни. По това време Италия и Испания станали износители на вина, овкусени с подправки.
Привилегията да използват подправки имали най-вече богаташите, които можели да си позволят тези невероятно скъпи стоки. Черният пипер достигнал до такава висока цена, че се превърнал в разменна единица. Много градове плащали данъците и таксите си в пипер. Торба пипер струвала повече от човешки живот. Други скъпи подправки били дългият пипер от Суматра, джинджифилът, карамфилът, канелата, индийското орехче и галангалът /корен на едно растение от Югоизточна Азия, подобен на джинджифила/. Половин килограм джинджифил струвал колкото една овца, същото количество индийско орехче – колкото три овце или половин крава. В съда страните по делото се опитвали да подкупят съдията с подправки. Някои ядки били овалвани в мед и поднасяни като бонбони. Бедните пък си угаждали с вече широко разпространените в Европа копър, синап и чесън. Подправките се използвали и като лекарство и можели да бъдат купени в аптеките.
Подправките от Изтока били в ръцете на арабските търговци, които ги откарвали до Кайро. Градът се превърнал в най-големия пазар на тези ценни стоки. Оттам венециански и генуезки търговци ги превозвали към Европа, за което били възнаграждавани пребогато. Прекомерната цена и желанието да бъдат изключени посредниците и прекупвачите, тласнали европейците към смели пътешествия в търсене на родината на подправките.
През 1271г. младият венецианец Марко Поло се отправил на път заедно с баща си и чичо си. Пътешествието му продължило 24 години и минавало през Багдад в посока към Персийския залив, после към Персия, през планината Памир към Китай, до днешния Пекин. Там Марко Поло спечелил благоволението на монголския владетел и по негова заповед обиколил големи части от Китай. Когато тримата пътешественици се завърнали във Венеция, те донесли невероятни доклади за страните от Изтока.

Откритията на Европейските мореплаватели
Пътешествията на Марко Поло променили географските представи на европейците.
Наложителното посредничество на араби и венецианци обаче удължавало времето за пътуване и транспорт – то било най-малко 6 години. Това накарало испанците и португалците да тръгнат по света в търсене на директен път по море.
През 1492 г. Кристофор Колумб се отправил на запад в търсене на пряк път към Индия. Той действително открил една страна, която нарекъл Индия, а жителите й – индианци. Колумб наистина донесъл подправки, но не от Индия, а от един напълно непознат за европейците свят, с който се сблъскал по-скоро случайно. Откритите от него Карибски острови и последвалата експедиция на Кортес до Мексико обогатили кулинарията с подправки, които днес смятаме за почти обикновени: червения пипер /чили/, ванилията и бахара.
През 1497 Васко да Гама преминал край нос Добра Надежда и през 1498 пристигнал в Индия. Именно той открил търсения от Колумб морски път до там. Арабските търговци били изключително изненадани да видят португалец да стъпва на индийския бряг и да заявява, че търси “християни и подправки”. С неговото откритие в търговията с подправки, особено с черен пипер, вече бил въведен нов ред, а посредничеството и намесата на арабите и венецианците били прекратени. През 1503 г Васко да Гама с 13 кораба донесъл в Португалия 5 тона подправки!
Когато 9 години по-късно – през 1512 г., португалците открили Молукските острови – Островите на подправките, родината на особено ценни растения, Португалия взела в свои ръце монопола в търговията с подправки и това продължило сто години. Но останалите европейски държави проявявали лакомо желание да отрежат и за себе си парче от тортата.
През 1607 г. холандците отвоювали Островите на подправките и оглавили монопола за следващите 200 години. Двама холандски капитани достигнали до Индиите, установили контакт с местните султани, създали търговски постове и лека-полека иззели монопола върху търговията с подправки. От 1650 г в техни ръце е и търговията с канела от Цейлон. Холандците ревниво пазели достъпа до Молукските острови от страх, че ако индийското орехче и карамфилът бъдат пренесени другаде, тяхната цена драстично ще падне. Кражбата на растение за посев било наказвано със смърт. Ако цената на канелата паднела, те изгаряли огромни количества от подправката върху ароматни клади. Киснели индийското орехче в мляко или лимонов сок, което не влияело върху вкуса, но унищожавало зародиша, за да не могат конкурентите да го разсаждат. След много опити няколко дръвчета били пренесени на остров Мавриций. Оттам те се разпространили из различни колониални владения на Холандия, Британия и Франция и монополът бил разбит. През 1780 г. Започнала войната между Англия и Холандия за влияние върху Индия. През 1799 г холандската Източно-Индийска компания била унищожена.
Към края на 17 век Америка се облагодетелствала косвено от търговията с подправки. Историята е следната: роденият в Бостън господин Йейл работел като чиновник в британската източно индийска компания, която държала монопола върху търговията с Индия. Тази компания докарала първите товари с индийско орехче и карамфил от Молукските острови в Индонезия. По една случайност Йейл станал губернатор на Мадрас и натрупаното там богатство му помогнало да основе Йейлския университет.
С края на монополната търговия и ограничаването на отглеждането на отделни подправки, цената на тези пикантни растения станала по-ниска, а с това те се превърнали в неразделна съставка от съвременната европейска кухня.
Днес ние проявяваме все по-голям интерес към съставките и подправките на т. нар. етно-кухни, които до сега сме смятали за екзотични. Чрез нахлуващите в ежедневието ни цветове и ухания ние все повече се превръщаме в граждани на целия свят.


 © 2005 ivuWorks.com All rights reserved! Powered by WebiTools | top of page | webmaster